Архитектурата започва отвътре навън

В практиката ми съществува една специфична ситуация, с която се сблъсквам почти при всеки нов обект. Работейки основно с фокус към интериорния дизайн, аз усвоявам пространства, построени по проекти на мои колеги. И често ми се налага да се справям с тези пространства, преодолявайки предварителното им разпределение.

За да съм по-ясна, ще дам конкретни примери. Почти винаги в стаите на съвременните жилища отворите на прозорците и вратите са разложени необмислено. Липсват чисти плътни стени без чупки за удобно разполагане на секции и библиотеки в зона „Ден“ и за легла и гардероби в зона „Нощ“. Разбира се, мястото и големината на прозорците са следствие от стремежа за по-интересно екстериорно решение на сградата, но красотата на фасадата не бива да е самоцел.

Съвсем скоро ми се наложи да се съобразявам с наличието на голям прозорец в баня, в зоната на душа – неудобство, което не е за пренебрегване. Поради съществуващите вертикални комуникации в сградата, които определят място на тоалетната, нямах възможност да преодолея тази ситуация, а тя със сигурност ще доведе до непрактично използване на душ пространството.

Идеалният вариант за зониране на банята е мивката с огледалото да са разположени срещу или в непосредствена близост до вратата и тоалетната да не е първото, което виждаш с влизането в помещението. Този принцип би следвало да се залага изначално във всеки проект, но не винаги е така. И понякога дори и чрез корекции на инсталациите не е възможно да се постигне подобно разпределение. Друг факт, на който често се натъквам е предвиждането на две мивки по проект, разположени на недостатъчно разстояние една от друга. За да затворя въпросите, свързани с дизайна на банята ще отбележа, че е изключително неуместно сифонът да бъде изведен в средата на пода. Винаги го крия в отдалечен ъгъл или под тоалетната.

И още една подробност, свързана с инсталациите, която винаги ме е изумявала – в доста жилища колекторната кутия за отоплението е достъпна за обслужване откъм дневната или дори спалнята, сякаш не съществуват антре или обслужващи помещения за подобно оборудване! Може би за да учуди всеки дизайнер и да го предизвика да измисли как да я скрие?

Често срещам архитектурни чертежи с поместено нереално по габарити обзавеждане в тях. И когато започна работа по функционалното разпределение на конкретното жилище и ситуирам мебели с реални размери, срещам затруднения. Казано накратко – всяко едно пространство е необходимо винаги да се проектира така, че да побира в себе си задължителното обзавеждане, което предполага функцията на помещението – което е съвсем постижимо, защото всеки дипломиран архитект е учил за това, дори и да не е специализирал „Интериор и дизайн“.

Когато проектирам архитектура, винаги мисля и за реалното й усвояване. Това е основно и задължително правило за мен. Защото колкото и да е красива една сграда, ако тя не е решена функционално добре и не отговаря на основните потребности на обитателите й, то нейното изграждане губи смисъл, а въздействието й – силата си.

А ти помни, че каквато и промяна да искаш да направиш в своето пространство, аз съм до теб!

Ти си смисълът,

около който

ще създам

уют.

архитект София Папазова